Колко пъти обръщах Земята по оста на стремежа към теб. Край соленото езеро "Няма те", по вселенски самотен адепт, си задавах въпроса: "Кои сме!?" И дали от ядрото на атом ни е пръснал големият взрив две полвини живот на Земята. И дали свободата без теб е невидима клетка от липси. Тишината - от пясък въже като примка на светлите мисли. Колко пъти се будех със вик и вселената цялата екна...
Още скитам из нея. И ти? Дълъг път е въпросът: "Къде си!?..."
Тишината- от пясък въже
като примка на светлите мисли.
По красиво и по мъдро от това не съм чела. Прекрасно Бисерче си ти, истинско скъпоценно камъче. С обич.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.