Къде си!?
на един мечтател...
Колко пъти обръщах Земята
по оста на стремежа към теб.
Край соленото езеро "Няма те",
по вселенски самотен адепт,
си задавах въпроса: "Кои сме!?"
И дали от ядрото на атом
ни е пръснал големият взрив
две полвини живот на Земята.
И дали свободата без теб
е невидима клетка от липси.
Тишината - от пясък въже
като примка на светлите мисли.
Колко пъти се будех със вик
и вселената цялата екна...
Още скитам из нея. И ти?
Дълъг път е въпросът:
"Къде си!?..."
Колко пъти обръщах Земята
по оста на стремежа към теб.
Край соленото езеро "Няма те",
по вселенски самотен адепт,
си задавах въпроса: "Кои сме!?"
И дали от ядрото на атом
ни е пръснал големият взрив
две полвини живот на Земята.
И дали свободата без теб
е невидима клетка от липси.
Тишината - от пясък въже
като примка на светлите мисли.
Колко пъти се будех със вик
и вселената цялата екна...
Още скитам из нея. И ти?
Дълъг път е въпросът:
"Къде си!?..."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бистра Малинова Все права защищены
