3 nov 2005, 21:17

КЪДЕ СИ????

  Poesía
1.7K 0 3

Къде си ти? Къде е светлината?
Къде изчезна пак надеждата за нас..?
Завърна се отново болката в душата….
Защо? Нима пак грешната съм аз?
Светулка беше в тъжното небе..
Искрица бяла в непрогледен мрак….
Брега тъжи.. отново опустял е..
Вълните пак за щастие жадуват…
Едно момче по пясъка вървеше..
Едно момиче смееше се с глас..
Една любов възкръсна от безкрая
За двамата надежда съживи!
Ще дойде времето за тях
Ще светне пак звезда в небето…
С любов и щастие-с надежда
Живота им да промени!!!!!
02.2005 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АНИ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви..вашето признание мен означава много
  • БРАВО!!!
  • "Къде си ти? Къде е светлината?
    Къде изчезна пак надеждата за нас..?
    Завърна се отново болката в душата….
    Защо? Нима пак грешната съм аз?"

    Страхотно.....болезнено красиво

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...