4 feb 2010, 11:59

Къде си?

  Poesía
630 0 0

Как да пиша красиви думи,
как да рисувам картини от слова,
като умът ми го няма.
Ръцете треперят
и цялото тяло крещи,
а крясъкът тъпо и глухо отеква.
Бродя из цялата пустош
и теб не намирам,
дебна и всяка минута
Къде си?... аз питам.
А голямото червено,
огнено и чувствено,
което по тебе на сляпо залитна,
отвъд се обажда и вика -
Тук е той, тук е...
Да, ти си някъде там
и покой аз не намирам.
Вечно все спорят
разумът и сърцето,
тебе убиват и раждат,
а ето аз полужива стоя.
Само таз вяра,
таз детска наивност
ме пали отвътре
и милост няма,
кара ме да дишам и тичам.
Ах, каква драма
да обичам един мираж,
избелял спомен,
телефонен номер
и едно име.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...