Как да пиша красиви думи,
как да рисувам картини от слова,
като умът ми го няма.
Ръцете треперят
и цялото тяло крещи,
а крясъкът тъпо и глухо отеква.
Бродя из цялата пустош
и теб не намирам,
дебна и всяка минута
Къде си?... аз питам.
А голямото червено,
огнено и чувствено,
което по тебе на сляпо залитна,
отвъд се обажда и вика -
Тук е той, тук е...
Да, ти си някъде там
и покой аз не намирам.
Вечно все спорят
разумът и сърцето,
тебе убиват и раждат,
а ето аз полужива стоя.
Само таз вяра,
таз детска наивност
ме пали отвътре
и милост няма,
кара ме да дишам и тичам.
Ах, каква драма
да обичам един мираж,
избелял спомен,
телефонен номер
и едно име.