26 may 2017, 11:58

Къде си

603 1 6


 

Къде си

Повиках те. Гласът ми се стопи.
Потъна и изчезна в тишината.
Само ехото остана да кънти
и бавно да умира във душата.

Потърсих те сред нощния простор.
Във всяка бледа сянка аз се взирах,
и дълго реех своя жаден взор,
но твоя образ нийде не намирах!

Поспирах се на всеки кръстопът.
Делях със всеки залъка си беден.
Разпитвах всеки срещнат в своя път.
Но тъй и не успях да те намеря!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Както винаги хубаво! Поздрави!
  • Веси, аз това го пиша когато я няма жена ми вкъщи защото музата само тогава идва! Иначе се страхува от нея! Благодар
    я за отзивите!
  • Гога, много добре си се справяш. Я виж какъв страхотен стих си сътворил! Поздрави от мен и успех в търсенето (ако още не си я намерил .. !
  • Благодаря! Ей, хора, от вас ушите ми ще станат като на магаре! Шегувам се разбира се! Алекс, аз съм мъж за мноооооооого жени! Само си говоря! Аз с езна не мога да се оправя та камо ли с повече! Но важното е купон да става! Прияятно ми е, че харесвате стиховете ми! Знами съм успял да докосна онази схруна в сърцето която постоянно е натегната и чака сюблимните моменти в готовност да затрепти с най-нежните тонове за любимия човек!! Благодаря ви отново!
  • Добре де, кого търсиш сега? Нали едната е с теб, а другата отпразнувахме, че е изчезнала? )) Шегувам се естествено, много хубав стих! Не знам как го постигаш, възхищавам ти се, никога не съм могла с прости думички да изразя едно чувство така силно. И такива равни стихове... Поздрав, Гогич

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...