26.05.2017 г., 11:58

Къде си

598 1 6


 

Къде си

Повиках те. Гласът ми се стопи.
Потъна и изчезна в тишината.
Само ехото остана да кънти
и бавно да умира във душата.

Потърсих те сред нощния простор.
Във всяка бледа сянка аз се взирах,
и дълго реех своя жаден взор,
но твоя образ нийде не намирах!

Поспирах се на всеки кръстопът.
Делях със всеки залъка си беден.
Разпитвах всеки срещнат в своя път.
Но тъй и не успях да те намеря!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Както винаги хубаво! Поздрави!
  • Веси, аз това го пиша когато я няма жена ми вкъщи защото музата само тогава идва! Иначе се страхува от нея! Благодар
    я за отзивите!
  • Гога, много добре си се справяш. Я виж какъв страхотен стих си сътворил! Поздрави от мен и успех в търсенето (ако още не си я намерил .. !
  • Благодаря! Ей, хора, от вас ушите ми ще станат като на магаре! Шегувам се разбира се! Алекс, аз съм мъж за мноооооооого жени! Само си говоря! Аз с езна не мога да се оправя та камо ли с повече! Но важното е купон да става! Прияятно ми е, че харесвате стиховете ми! Знами съм успял да докосна онази схруна в сърцето която постоянно е натегната и чака сюблимните моменти в готовност да затрепти с най-нежните тонове за любимия човек!! Благодаря ви отново!
  • Добре де, кого търсиш сега? Нали едната е с теб, а другата отпразнувахме, че е изчезнала? )) Шегувам се естествено, много хубав стих! Не знам как го постигаш, възхищавам ти се, никога не съм могла с прости думички да изразя едно чувство така силно. И такива равни стихове... Поздрав, Гогич

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...