29 ago 2013, 12:14

Къде си, Музо моя?

  Poesía » Otra
999 0 2

Къде си, Музо моя,
в тази нощ така вълшебна,
съжалявам, че нарушавам ти покоя,
но от думи се нуждая за красотата ù неземна.

Само нещо тайно прошепни ми,
пътя ми към думите ти освети,
като вятър в клоните - кажи ми
как приказно стихът звънти.

Да хвана четка, да рисувам
или пък микрофон, та да запея,
о, Музо моя, аз другите не ща да наранявам,
а просто чувствата си да излея.

Моля те, кажи какво да пиша,
изпрати ми някой знак,
ах, как искам да опиша
нощта със думи пак и пак, и пак...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красив стих...Да, музата за нас творците е важна...Пожелавам ти да се завърне при теб!
  • Хайдее,почнаха и твоите поетични мъки,Ради!Понякога сърцето ти се пръска от възторжена тъга,а не можеш да я изразиш,нали!?Дано следващата нощ думите дойдат...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...