Къде си, Музо моя,
в тази нощ така вълшебна,
съжалявам, че нарушавам ти покоя,
но от думи се нуждая за красотата ù неземна.
Само нещо тайно прошепни ми,
пътя ми към думите ти освети,
като вятър в клоните - кажи ми
как приказно стихът звънти.
Да хвана четка, да рисувам
или пък микрофон, та да запея,
о, Музо моя, аз другите не ща да наранявам,
а просто чувствата си да излея.
Моля те, кажи какво да пиша,
изпрати ми някой знак,
ах, как искам да опиша
нощта със думи пак и пак, и пак...
© Радостина Димитрова Всички права запазени