21 ene 2020, 12:03

Къде си приятелю? 

  Poesía
845 2 9

 

 

Две хлапета в полето летяхме,

яхнали кончета от върбови клончета,

по равно деляхме хляба, мечтите,

вечер до късно брояхме звездите.

 

Очите ни детски, днес кой ги помни,

душите невинни, усмивките волни.

Стопиха се, като бездомник в мъглата

и боли,  и ме стяга тъгата.

 

Пораснахме... бързо животът минава,

но кой за това да помисли тогава,

и ето ме на, албума прелиствам

сълзите напират, без да ги искам.

 

С олисяло теме и с коси побелели,

редят се снимки пред мен , черно-бели

с чаша вино в ръката, в едно сепаре,

и с тежки мисли в главата......

Къде си приятелю? Дано си добре!

...........................................................

Съдбата събира ни, и ни разделя,

но детските спомени са ни постеля,

с тях си лягаме, с тях се завиваме,

с тях живеем и си отиваме.

 

Авт. Весо : 20.01.2020г.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Лелеее ...Краси, пропуснах те без да искам. Извинявам се, за което!
  • Ехааа.... аз си търся приятеля и виж к`во намирам. Пепи, Си, Ника, Таня, Ангелинке, "Ангелче" , Иржи....безкрайно се радвам на вашето женско присъствие.Иржи, свиря на китара, играя шах, карти и табла, а кога работя... не ме питай! Чест и почитания мил дами!
  • Като толкова ми хареса стиха ти, Веселине, а псевдонима ти е "художника", пообърнах творчеството ти и ...се възхитих/щях да кажа "шашнах"/, колко много моженета имаш!!...Рисуване, фотография, колажи, стихове , а сигурно и поправяш вкъщи всичко! ...Това е закачка, разбира се! Но си за завиждане! Адмирации!
  • И на мен ми хареса!
  • И да осъзнаваме, няма как да променим тази "обреченост", а къде ще си след още двайсет, приятелю... Хубаво!
  • Много ми хареса хареса и на мен!
  • Уникални стихове!
  • Много ми хареса!
  • Пътищата на живота...
    Поздрав за хубавия стих!
Propuestas
: ??:??