Къде си приятелю?
Две хлапета в полето летяхме,
яхнали кончета от върбови клончета,
по равно деляхме хляба, мечтите,
вечер до късно брояхме звездите.
Очите ни детски, днес кой ги помни,
душите невинни, усмивките волни.
Стопиха се, като бездомник в мъглата
и боли, и ме стяга тъгата.
Пораснахме... бързо животът минава,
но кой за това да помисли тогава,
и ето ме на, албума прелиствам
сълзите напират, без да ги искам.
С олисяло теме и с коси побелели,
редят се снимки пред мен , черно-бели
с чаша вино в ръката, в едно сепаре,
и с тежки мисли в главата......
Къде си приятелю? Дано си добре!
...........................................................
Съдбата събира ни, и ни разделя,
но детските спомени са ни постеля,
с тях си лягаме, с тях се завиваме,
с тях живеем и си отиваме.
Авт. Весо : 20.01.2020г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселин Христов Все права защищены
Чест и почитания мил дами!
