Къде си приятелю?
Две хлапета в полето летяхме,
яхнали кончета от върбови клончета,
по равно деляхме хляба, мечтите,
вечер до късно брояхме звездите.
Очите ни детски, днес кой ги помни,
душите невинни, усмивките волни.
Стопиха се, като бездомник в мъглата
и боли, и ме стяга тъгата.
Пораснахме... бързо животът минава,
но кой за това да помисли тогава,
и ето ме на, албума прелиствам
сълзите напират, без да ги искам.
С олисяло теме и с коси побелели,
редят се снимки пред мен , черно-бели
с чаша вино в ръката, в едно сепаре,
и с тежки мисли в главата......
Къде си приятелю? Дано си добре!
...........................................................
Съдбата събира ни, и ни разделя,
но детските спомени са ни постеля,
с тях си лягаме, с тях се завиваме,
с тях живеем и си отиваме.
Авт. Весо : 20.01.2020г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
Чест и почитания мил дами!
