Къде си, спомен
КЪДЕ СИ, СПОМЕН
Къде си, спомен, в мен забит дълбоко,
дълбаеш вътре, но не ме боли
в душата ми се ровиш тъй жестоко,
дори в сърцето ми вали!
Къде си спомен в тялото поникнал,
с огнен въглен бих те изгорил,
с теб отдавна аз съм свикнал,
за мен зловещ си, но си мил.
Къде си спомен ти свиреп, отровен,
зараза вечна ти си за кръвта,
в очите облак си дъждовен,
с мрак сменил си любовта.
Къде си спомен черен, буреносен,
върви си, за теб не искам и да зная,
на поход тръгвам кръстоносен,
жесток си, но още те желая!
08.09.2015 г. Велин Иванов Гюргаков
© Велин Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ти, Вал Герх! Винаги ме радваш с твоите три куплета и три прекрасни усмивки!
-
Само спомена е жив,
може би дори е див,
бъдещето го не знаем,
настоящето - познаем...
Как ще искаш ти добро,
щом не помниш минало,
който няма си история,
той си няма и теория...
Значи, спомняй си го ти,
пък дори да те боли,
усмихни се - помисли
и след туй ще ти върви... -
Благодаря, ЕЛ!
Но човек не иска да усеща болка! Просто има моменти, в които човек изпитва голямо удоволствие, но в същото време присъства и болката. Но тя не пречи на удоволствието. Същата теза разяснявах на един колега, когато бяхме преди дни в командировка. След това го попитах: "Чел ли си "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" на Робърт Пърсинг? Отговорът бе НЕ! Затова и не успя да разбере за какво му говорих! Ако можеш да я намирш, прочети я, ако не си я чела. Страхотна книга! аз я прочетох преди 21 години и ми промени в известна степен мирогледа за много неща. А за други, получих потвърждения на вече преживяни.
Освен това не мисля, че с голямата си обич бихме могли да нараним отсрещният човек. Най-много бихме му показали, че той е наистина много за нас!
Благодаря ти за прекрасния коментар! Изказваш се винаги ласкаво! -
Благодаря ти Белназ!
-
Невероятен! Силни чувства бушуват и тежки решения се вземат. Колко е тежко да се нуждаеш от нещо, което те убива. Браво, Велине!
-
Благодаря на всички вас за прекрасните коментари! Радвам се, че такива истински хора присъстват тук!
Лена Ник, благодаря!
Радка, благодаря и на теб! Наистина е така, а без болката не можем да оценим радостта!
Благодаря ти Йоана! Споменът е като историята - част от нашето минало!
Лейди, благодаря и на теб! От утре - бос на работа!!!
Владислав, благодаря ти! За пореден път оценяваш високо мое произведение.
Рени, благодарности и на теб! Прекрасен е този твой откъс! Ако си го публикувала тук този стих, ще го намеря и прочета целия! Ако не - публикувай го.
Руми, поклон! Блаодаря ти с цялото сърце!
Валери, благодаря и на теб за прекрасния коментар!
Благодаря и на теб, Василка! Болката и страхът са единствените неща, които ни показват, че сме живи. А това, което не ни убива ни прави по-силни! И от него си вадим поуки!
Благодаря на всички още веднъж!!! -
Спомени, спомени- какво сме без тях? Нека болят, значи сме живи! поздрав!
-
Отново си истински, Велин! Спомените са нещо, без което не можем, все пак, те са част от нашия живот, просто понякога миналото боли! Поздрав и много усмивки от мен!
-
Велине, много ми хареса...и откъс от нещо мое:
.."Нямам вече спомен,
като онзи - толкоз скъп.
Оставих го бездомен,
и превърнах се във труп."
Поздрав! -
Но няма да си отиде, просто ще се стаи докато не го повикаш пак... Поздрави, Велин!
-
Така е Велине, спомените остават дълбоко забити в нас и понякога ни носят радост, а понякога болка! На теб те явно ти носят болка и тя ясно се усеща в стихът ти! Хареса ми много!
-
Ах, тези спомени...!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
