8.09.2015 г., 20:18

Къде си, спомен

929 0 12

КЪДЕ СИ, СПОМЕН

 

Къде си, спомен, в мен забит дълбоко,

дълбаеш вътре, но не ме боли

в душата ми се ровиш тъй жестоко,

дори в сърцето ми вали!

 

Къде си спомен в тялото поникнал,

с огнен въглен бих те изгорил,

с теб отдавна аз съм свикнал,

за мен зловещ си, но си мил.

 

Къде си спомен ти свиреп, отровен,

зараза вечна ти си за кръвта,

в очите облак си дъждовен,

с мрак сменил си любовта.

 

Къде си спомен черен, буреносен,

върви си, за теб не искам и да зная,

на поход тръгвам кръстоносен,

жесток си, но още те желая!

 

 

                  08.09.2015 г.                                              Велин Иванов Гюргаков  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Вал Герх! Винаги ме радваш с твоите три куплета и три прекрасни усмивки!
  • Само спомена е жив,
    може би дори е див,
    бъдещето го не знаем,
    настоящето - познаем...

    Как ще искаш ти добро,
    щом не помниш минало,
    който няма си история,
    той си няма и теория...

    Значи, спомняй си го ти,
    пък дори да те боли,
    усмихни се - помисли
    и след туй ще ти върви...
  • Благодаря, ЕЛ!

    Но човек не иска да усеща болка! Просто има моменти, в които човек изпитва голямо удоволствие, но в същото време присъства и болката. Но тя не пречи на удоволствието. Същата теза разяснявах на един колега, когато бяхме преди дни в командировка. След това го попитах: "Чел ли си "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" на Робърт Пърсинг? Отговорът бе НЕ! Затова и не успя да разбере за какво му говорих! Ако можеш да я намирш, прочети я, ако не си я чела. Страхотна книга! аз я прочетох преди 21 години и ми промени в известна степен мирогледа за много неща. А за други, получих потвърждения на вече преживяни.
    Освен това не мисля, че с голямата си обич бихме могли да нараним отсрещният човек. Най-много бихме му показали, че той е наистина много за нас!

    Благодаря ти за прекрасния коментар! Изказваш се винаги ласкаво!
  • Благодаря ти Белназ!
  • Невероятен! Силни чувства бушуват и тежки решения се вземат. Колко е тежко да се нуждаеш от нещо, което те убива. Браво, Велине!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...