Когато се роди сестра ми аз бях на 4 години и много страдах, че цялото внимание на майка ми не ми принадлежи. Тогава баща ми ме прегърна и ми каза: "Не се сърди, ти ще бъдеш моето бебе". Това създаде една много здрава връзка между нас.
Къде си, татко мой, къде?
Защо отлитна към звездите?
Боли ме, татко, страшно ме боли.
Сълзите по лицето ми се стичат.
На твоя гроб пристигам често аз,
но ти не искаш думичка да кажеш.
Не ще да ме прегърнеш, с твоя глас,
"Ти мойто бебе си" пак няма да ми кажеш.
Без теб животът няма да е същия.
Ах, татко мой, как силно ме боли.
Отлитна някъде, а в нас остави
безкрайна мъка, горестни сълзи.
Дано, където си отишъл, татко мой,
да е добре за теб, да си спокоен.
Дано да не разбираш как боли ни,
за да не спрем душата ти във полет.
© Анна Дюлгерова Todos los derechos reservados