2 may 2020, 1:25

Къде си тръгнал, малки ми човече

819 0 0

Човекът нещо май, че се обърка

и тръгна да се мери с Бог, нали!

В творбите му инато зачовърка

да разгадае тайните. Дали?

 

И в плагиатството се осмели

да си помисли колко е велик.

Самозабравен в своите бели

с война ще се затрие само в миг.

 

Със атома играе си мъник

и се заканва с пръст на небосвода.

Говори, чуй, с технически език

и гаври се със цялата природа.

 

Къде си тръгнал, малки ми човече?

Без Бог не ще отидеш ти далече.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...