Човекът нещо май, че се обърка
и тръгна да се мери с Бог, нали!
В творбите му инато зачовърка
да разгадае тайните. Дали?
И в плагиатството се осмели
да си помисли колко е велик.
Самозабравен в своите бели
с война ще се затрие само в миг.
Със атома играе си мъник
и се заканва с пръст на небосвода.
Говори, чуй, с технически език
и гаври се със цялата природа.
Къде си тръгнал, малки ми човече?
Без Бог не ще отидеш ти далече.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
