17 sept 2010, 19:19

Къде сте, братя?

  Poesía
1.1K 0 6

 

Вървя по улиците наши, родни
и питам се къде, в коя страна,
освен във таз, на Кирил и Методи,
се пише с толкоз чужди писмена?

Къде сте, братя, Клименте, Науме,
да видите днес българския срам,
как родните и скъпи наши думи
прогонват се със устрем най-голям?

Не е ли нашият език прекрасен,
не е ли звучна българската реч,
не е ли от дедите ни пренесен,
спасен от тях с упорство и със меч?

И може ли така безумно, лесно
да предадем ний техния завет,
макар че наш'то слово е разнесло
култура в целия славянски свет.

Къде е дядо Вазов - да запее
за теб, език свещен и несломим,
та болката си стара да излее
и ни помогне пак да те спасим?

Защото губим бисери безценни,
заменяме ги със фалшификат
и тъй, безлични и духовно бедни,
ще се разтворим в бъдещия свят!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравявам те за великолепната Творба, за изразената позиция, за будния български дух! Браво, Персиан!
  • Поклон и от мен, Петър!
  • Изказал си и моите мисли!
    Прекрасен стих!!!
  • "За кой ли път се налага да защитаваме родния си език?" - Това е най-честия възклик, когато се отвори тази тема. Според мен въпросът, който поставя стихотворението е по-важен, а именно: За кой ли път ще довеждаме изика до там, че трябва да го защитаваме! Поздрав за позицията.
  • Няма народ, който така възторжено да се отрича от себе си, както ние, българите(((

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....