17.09.2010 г., 19:19

Къде сте, братя?

1.1K 0 6

 

Вървя по улиците наши, родни
и питам се къде, в коя страна,
освен във таз, на Кирил и Методи,
се пише с толкоз чужди писмена?

Къде сте, братя, Клименте, Науме,
да видите днес българския срам,
как родните и скъпи наши думи
прогонват се със устрем най-голям?

Не е ли нашият език прекрасен,
не е ли звучна българската реч,
не е ли от дедите ни пренесен,
спасен от тях с упорство и със меч?

И може ли така безумно, лесно
да предадем ний техния завет,
макар че наш'то слово е разнесло
култура в целия славянски свет.

Къде е дядо Вазов - да запее
за теб, език свещен и несломим,
та болката си стара да излее
и ни помогне пак да те спасим?

Защото губим бисери безценни,
заменяме ги със фалшификат
и тъй, безлични и духовно бедни,
ще се разтворим в бъдещия свят!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравявам те за великолепната Творба, за изразената позиция, за будния български дух! Браво, Персиан!
  • Поклон и от мен, Петър!
  • Изказал си и моите мисли!
    Прекрасен стих!!!
  • "За кой ли път се налага да защитаваме родния си език?" - Това е най-честия възклик, когато се отвори тази тема. Според мен въпросът, който поставя стихотворението е по-важен, а именно: За кой ли път ще довеждаме изика до там, че трябва да го защитаваме! Поздрав за позицията.
  • Няма народ, който така възторжено да се отрича от себе си, както ние, българите(((

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...