17.09.2010 г., 19:19

Къде сте, братя?

1.1K 0 6

 

Вървя по улиците наши, родни
и питам се къде, в коя страна,
освен във таз, на Кирил и Методи,
се пише с толкоз чужди писмена?

Къде сте, братя, Клименте, Науме,
да видите днес българския срам,
как родните и скъпи наши думи
прогонват се със устрем най-голям?

Не е ли нашият език прекрасен,
не е ли звучна българската реч,
не е ли от дедите ни пренесен,
спасен от тях с упорство и със меч?

И може ли така безумно, лесно
да предадем ний техния завет,
макар че наш'то слово е разнесло
култура в целия славянски свет.

Къде е дядо Вазов - да запее
за теб, език свещен и несломим,
та болката си стара да излее
и ни помогне пак да те спасим?

Защото губим бисери безценни,
заменяме ги със фалшификат
и тъй, безлични и духовно бедни,
ще се разтворим в бъдещия свят!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравявам те за великолепната Творба, за изразената позиция, за будния български дух! Браво, Персиан!
  • Поклон и от мен, Петър!
  • Изказал си и моите мисли!
    Прекрасен стих!!!
  • "За кой ли път се налага да защитаваме родния си език?" - Това е най-честия възклик, когато се отвори тази тема. Според мен въпросът, който поставя стихотворението е по-важен, а именно: За кой ли път ще довеждаме изика до там, че трябва да го защитаваме! Поздрав за позицията.
  • Няма народ, който така възторжено да се отрича от себе си, както ние, българите(((

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...