КЪДЕ СТЕ, МОИ НЕНАГЛЕДНИ

Poesía

1.1K 0 1

Къде сте, мои ненагледни,
бездомни, женствени души?
Коя врата изхвърли ви безследно
в утробата на мътните води.

Къде сте? Сякаш лъчезарно
ръката гали тялото без глас.
Душите ви, треперейки, повтарят
смехът промъкнал се след вас.

Дори когато трябва да въстава,
мъжът от вас почерпва мощ.
И в необятните обятия
потръпва всяка мъжка нощ.

Всяка ярост и проклятие
в очите ви намират добрина.
И нечовешко възприятие
не влиза в женската душа.

Къде сте, мои ненагледни,
бездомни, светещи души?
Ръми дъжда и наранени
отново криете сълзи.

©Марин Лазаров

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

KillaBee (Вероника)

макар че малко или повече присъжда на Жената типични "добродетели" и да не съм съгласна с генералното послание
творението е много ритмично и приятно

2005-07-24T22:15:47+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0