КЪДЕ СТЕ, МОИ НЕНАГЛЕДНИ
Къде сте, мои ненагледни,
бездомни, женствени души?
Коя врата изхвърли ви безследно
в утробата на мътните води.
Къде сте? Сякаш лъчезарно
ръката гали тялото без глас.
Душите ви, треперейки, повтарят
смехът промъкнал се след вас.
Дори когато трябва да въстава,
мъжът от вас почерпва мощ.
И в необятните обятия ...