КЪДЕ СТЕ, МОИ НЕНАГЛЕДНИ

Poetry

1.1K 0 1

Къде сте, мои ненагледни,
бездомни, женствени души?
Коя врата изхвърли ви безследно
в утробата на мътните води.

Къде сте? Сякаш лъчезарно
ръката гали тялото без глас.
Душите ви, треперейки, повтарят
смехът промъкнал се след вас.

Дори когато трябва да въстава,
мъжът от вас почерпва мощ.
И в необятните обятия
потръпва всяка мъжка нощ.

Всяка ярост и проклятие
в очите ви намират добрина.
И нечовешко възприятие
не влиза в женската душа.

Къде сте, мои ненагледни,
бездомни, светещи души?
Ръми дъжда и наранени
отново криете сълзи.

©Марин Лазаров

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

KillaBee (Вероника)

макар че малко или повече присъжда на Жената типични "добродетели" и да не съм съгласна с генералното послание
творението е много ритмично и приятно

2005-07-24T22:15:47+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0