9 mar 2007, 8:16

Къде сте, светли хора?!

  Poesía
1.1K 0 9
Къде сте, светли хора?!
Изгубих ви сред цветната умора
на телевизорни тълпи...

Къде сте, смели хора?!
Истината страх заключи под напора
на кънтящи по площадите лъжи...

Къде сте, хора?!

небето на гърдите ми тежи...
а псетата ръмжат на двора
и възхваляват малоумната луна
небето - твърдо е изпечена земя...
скала в сърцето ми расте -
кръвта ми съхне върху нея...
а в очите ми тежи едно небе...

Къде сте, светли хора?!
Тъй нужни сте ми днес,
гласа си с вашия да слея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...