9 мар. 2007 г., 08:16

Къде сте, светли хора?!

1.1K 0 9
Къде сте, светли хора?!
Изгубих ви сред цветната умора
на телевизорни тълпи...

Къде сте, смели хора?!
Истината страх заключи под напора
на кънтящи по площадите лъжи...

Къде сте, хора?!

небето на гърдите ми тежи...
а псетата ръмжат на двора
и възхваляват малоумната луна
небето - твърдо е изпечена земя...
скала в сърцето ми расте -
кръвта ми съхне върху нея...
а в очите ми тежи едно небе...

Къде сте, светли хора?!
Тъй нужни сте ми днес,
гласа си с вашия да слея...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...