9.03.2007 г., 8:16

Къде сте, светли хора?!

1.1K 0 9
Къде сте, светли хора?!
Изгубих ви сред цветната умора
на телевизорни тълпи...

Къде сте, смели хора?!
Истината страх заключи под напора
на кънтящи по площадите лъжи...

Къде сте, хора?!

небето на гърдите ми тежи...
а псетата ръмжат на двора
и възхваляват малоумната луна
небето - твърдо е изпечена земя...
скала в сърцето ми расте -
кръвта ми съхне върху нея...
а в очите ми тежи едно небе...

Къде сте, светли хора?!
Тъй нужни сте ми днес,
гласа си с вашия да слея...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...