Вестин (Димитър Ганчев) Вестин (Димитър Ганчев)
1 153
Mar 9, 2007, 8:16 AM

Къде сте, светли хора?!

  Poetry
1.1K 0 9
Къде сте, светли хора?!
Изгубих ви сред цветната умора
на телевизорни тълпи...

Къде сте, смели хора?!
Истината страх заключи под напора
на кънтящи по площадите лъжи...

Къде сте, хора?!

небето на гърдите ми тежи...
а псетата ръмжат на двора
и възхваляват малоумната луна
небето - твърдо е изпечена земя...
скала в сърцето ми расте -
кръвта ми съхне върху нея...
а в очите ми тежи едно небе...

Къде сте, светли хора?!
Тъй нужни сте ми днес,
гласа си с вашия да слея...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0