Вестин (Димитър Ганчев) Вестин (Димитър Ганчев)
1 153
Mar 9, 2007, 8:16 AM

Къде сте, светли хора?!

  Poetry
1.1K 0 9
Къде сте, светли хора?!
Изгубих ви сред цветната умора
на телевизорни тълпи...

Къде сте, смели хора?!
Истината страх заключи под напора
на кънтящи по площадите лъжи...

Къде сте, хора?!

небето на гърдите ми тежи...
а псетата ръмжат на двора
и възхваляват малоумната луна
небето - твърдо е изпечена земя...
скала в сърцето ми расте -
кръвта ми съхне върху нея...
а в очите ми тежи едно небе...

Къде сте, светли хора?!
Тъй нужни сте ми днес,
гласа си с вашия да слея...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0