25 may 2008, 1:09

Където твойта светлина не ме огрява

822 0 1
И днес се питам как точно ти
успя да угасиш огньовете
на всички спомени и мечти,
на всичко, за което съм се молела.

И как успях да си повярвам,
че новото, което ще ми донесеш,
съм го чакала отдавна.
Че точно ти съм искала до мен да спреш.

След толкова много, кажи ми,
толкова, които не одобрих,
а много повече достойнство те са имали,
как между тях се прокрадна ти.

Как нарисува се тъй цветен,
че и дъгата избледня,
как за секунда не усетих
фалшивото в тази боя?

Но знаеш ли кое е за отбелязване?
Имала съм хиляди разочарования,
Но никой друг от най-прекрасния
не стана за мен най-презряния.

На никой друг не се отдадох толкоз много
и никой по-добре не ме познава,
но преди да те срещна не вярвах, че мога
толкова злоба в себе си да стаявам.

Злоба, която ти събуди,
и която не изпитах и към изпечени лъжци
или даже към тези други,
които името ми не запомниха дори.

Ще тръгна и ще ти оставя титлата,
на този, който влезе в мене най-дълбоко,
но до нея ще оставя истината,
че което в мене си докоснал, сега презира те жестоко.

Ще тръгна без дори да искам
някой да ми обяснява
как от небе се превърна в пропаст в мойте мисли.
Не ме интересува. Просто стой там, където твойта светлина не ме огрява.


18.03.2006г.
Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...