Понякога светът ще ти се вижда тесен, 
не ще намираш място от тревога.
Понякога ще ти се струва пътят лесен,
понякога ще води той към самотна бърлога.

Трудно ще поемаш дъх,
ще притиска те в ъгъла живота.
Ще те мачка с остър връх,
ще напомня ти, че ненаучил си си урока.

Ще викаш, ще плачеш дори,
ще търсиш нечие рамо.
Болката ще превръщаш в сълзи,
но ще осъзнаеш, че за края е рано.

Но ще станеш от прахта със усмивка лукава,
ще се изтупаш, сякаш нищо не е било.
Ще се справиш, ближейки поредната рана,
защото съдбата е прежда, а ти си кълбо.

- Е.Т.