12 nov 2006, 22:49

Кълна се! 

  Poesía
768 0 5

Само не казвай,
че си ми вярвал
за всяка пролята сълза.

Само не казвай,
че убедителна съм била.

Съжалявам, ако си ме съжалявал,
нищо за теб не съм давала.

Съжалявам, ако мислиш,
че съм плакала,
приеми - маска е всичко било...

Аз никога не съм те обичала,
не съм мислила за тебе с добро.

Колко бе жалък в очите ми,
когато утешаваше “моята болка”
по теб и “любовта”.

Кълна се!!!
..никога не съм те обичала,
и дойде време да узнаеш това.

11.11.06 г.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • това което си написала трябва да стигне до човека на които е посветен...
    браво за силните думи и смелостта ти да ги изречеш
  • Най-напред благодаря за коментарите, но защо си мислите че всичко което пишем трябва да е посветено на някого!?
    Не можем ли да пресъздаваме чужди истории например...А и от коментарите ми става ясно, че никой не е разбрал замисъла.
    Но все пак Благодаря!
  • Натъжи ме стиха ти, дано не е истина.
    Защо и на кого е била нужна тази лъжа?
    На теб ... защо?

  • Дано човекът,за когото си го писала да не го прочете никога...
    ще се почувства много кофти...
  • Е, по-добре късно... но си е тъжно да узнае за такава лъжа.
Propuestas
: ??:??