Кълнях неразбраните нещастници
А аз си мислех,
че слънцето е за всички...
И че е достътъчен
един-единствен лъч,
за да разрèши страха,
вплетен в косите ми.
А аз си мислех,
че мракът е зловещото...
И трябваше да бягам
от сливащите му се сенки,
ала вече се уморих
да бягам от себе си.
А аз си мислех,
че светът е сбъркал пътя си
и все кълнях безгласно
неразбраните нещастници,
които искаха да бъдат черногледи...
Кълнях себе си...
че слънцето е за всички...
И че е достътъчен
един-единствен лъч,
за да разрèши страха,
вплетен в косите ми.
А аз си мислех,
че мракът е зловещото...
И трябваше да бягам
от сливащите му се сенки,
ала вече се уморих
да бягам от себе си.
А аз си мислех,
че светът е сбъркал пътя си
и все кълнях безгласно
неразбраните нещастници,
които искаха да бъдат черногледи...
Кълнях себе си...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© something else Todos los derechos reservados
