viliana_popova (something else) viliana_popova (something else)
145
Dec 28, 2008, 10:16 AM

Кълнях неразбраните нещастници

1.3K 0 11
А аз си мислех,
че слънцето е за всички...
И че е достътъчен
един-единствен лъч,
за да разрèши страха,
вплетен в косите ми.

А аз си мислех,
че мракът е зловещото...
И трябваше да бягам
от сливащите му се сенки,
ала вече се уморих
да бягам от себе си.

А аз си мислех,
че светът е сбъркал пътя си
и все кълнях безгласно
неразбраните нещастници,
които искаха да бъдат черногледи...
Кълнях себе си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© something else All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0