Dec 28, 2008, 10:16 AM

Кълнях неразбраните нещастници 

  Poetry » White poetry
927 0 11
А аз си мислех,
че слънцето е за всички...
И че е достътъчен
един-единствен лъч,
за да разрèши страха,
вплетен в косите ми.

А аз си мислех,
че мракът е зловещото...
И трябваше да бягам
от сливащите му се сенки,
ала вече се уморих
да бягам от себе си.

А аз си мислех,
че светът е сбъркал пътя си
и все кълнях безгласно
неразбраните нещастници,
които искаха да бъдат черногледи...
Кълнях себе си...

© something else All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви!!!
    ПОЗДРАВИ!
  • Замисляш!
    За теб - здраве и светлина в душата!
  • Поздравления!
  • С обич!
  • Нужно е цяло Слънце, Вили!
    Пожелавам ти го!
  • Поздрав, Вилияна!
    Харесах го!
  • "Не чакайте всегда сполука, но в себе вервайте всегда...Такваз е земната наука...Напред..." Ст. Михайловски
    Слънцето озарява върховете и слиза при хората. Весели празници!Бъди здрава, весела и вдъхновена! И много нови красиви творби!
  • Следвай Светлината в очите си! Твори и разнасяй светлина! Весели празници! Желая ти крепко здраве и нови творчески успехи!
  • Не бягай от себе си!
    Слънцето е за всички, но най-вече за теб, защото всеки има различен поглед за него!
    Прегръдка, мило момиче!
  • да мила Вилияна...слънцето е за всички...
    и в мрака бродим пак всички...
  • Мир и светлинна хармония - улавяш ги мила Вили! Важно е!
    Светли и звездни празници ти желая мила!
Random works
: ??:??