Към блудната непозната
Към блудната непозната
Познавам те, непозната.
Не сме се виждали двете,
но ти личи по душата.
Не си цвете,
не си и Луната.
Ти си оная, жената,
предала мъжа и децата
и на друг мъж в ръцете
играчка за сетивата.
Не си цвете,
не си и Луната.
А греховете
ще ти плащат децата.
Така е от вековете,
по законите на съдбата,
децата носят греха
на майката блудница
и на пияницата бащата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лидия Сиркавара Todos los derechos reservados