8.04.2011 г., 12:08

Към блудната непозната

851 0 0

Към блудната непозната

Познавам те, непозната.
Не сме се виждали двете,
но ти личи по душата.
Не си цвете,
не си и Луната.
Ти си оная, жената,
предала мъжа и децата
и на друг мъж в ръцете
играчка за сетивата.
Не си цвете,
не си и Луната.
А греховете
ще ти плащат децата.
Така е от вековете,
по законите на съдбата,
децата носят греха
на майката блудница
и на пияницата бащата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Сиркавара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...