Към блудната непозната

Познавам те, непозната.
Не сме се виждали двете,
но ти личи по душата.
Не си цвете,
не си и Луната.
Ти си оная, жената,
предала мъжа и децата
и на друг мъж в ръцете
играчка за сетивата.
Не си цвете,
не си и Луната.
А греховете
ще ти плащат децата.
Така е от вековете,
по законите на съдбата,
децата носят греха
на майката блудница
и на пияницата бащата.