1 jun 2019, 0:05

Към българския народ с Любов!...

  Poesía » Civil
470 3 1

 

 

 

Към българския народ с Любов!...

... българската нация е в депопулация

и въпрос на време е вече кога ще изчезнем...

 

Народе български защо ли

все влачиш робската съдба:

на Бог ли криво ти се моли,

илѝ Той криво те разбра!...

 

Все някой друг ти е виновен

за скапаното дереджѐ...

Къде е оня дух бунтовен

на някогашните мъже!...

 

Защо все в кръчмите основно

се биеш яростно в гърди,

но после тръгваш си виновно

в нощта на люшкащи тълпи!...

 

Лъжѐпророци си измисляш

и малоумно подир тях

вървиш със тъпа упоритост,

и суеверен, стаден страх!...

 

Че кой до днес ли те не лъга,

и обещава бъднинá!!!...

Не мислиш ли, че много дълго

на дъното си в тъмнина!...

 

Не помнят нищо ветровете,

ако не носят семена!...

Забравили са вековете

безброй могъщи племена...

 

... Защо в съдбата на обречен

и ти към бездната вървиш!...

... Забравил даже оня вечен

инстинкт в света: да се плодиш!...

 

19.01.2014

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аплодирам идеята на стиха и като майка на три деца - подкрепям!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...