Patrizzia (Надежда Ангелова)
2060 18134
18 ene 2024, 17:46  

Към думите 

  Poesía » Filosófica
279 7 9

Вплетох ви в гривите (щедра съм) всичките

сини мъниста на свойта душа.

Бяхте богатството мое, едничкото,

явно отново изконно греша.

 

Мене изправят отново на кладата,

(дежа вю някакво). Там съм била.

С мен полетяхте, но няма да падате!

Давам ви свойте раздрани крила.

 

Позакърпете ги, гледайте шитото,

знам ли как?(някак си), да не личи...

Ако за мене отново попитате –

аз съм отблясък в любими очи.

 

В мрака сияя, щурченце съм (влюбено),

пея си тихо, безгласно почти.

Мое е времето, все е за губене,

зъзнат без вас и сърце, и мечти...

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??