Към думите
Вплетох ви в гривите (щедра съм) всичките
сини мъниста на свойта душа.
Бяхте богатството мое, едничкото,
явно отново изконно греша.
Мене изправят отново на кладата,
(дежа вю някакво). Там съм била.
С мен полетяхте, но няма да падате!
Давам ви свойте раздрани крила.
Позакърпете ги, гледайте шитото,
знам ли как?(някак си), да не личи...
Ако за мене отново попитате –
аз съм отблясък в любими очи.
В мрака сияя, щурченце съм (влюбено),
пея си тихо, безгласно почти.
Мое е времето, все е за губене,
зъзнат без вас и сърце, и мечти...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
