27 ene 2009, 0:23

Към Хамлет в нашите души

  Poesía
717 0 7
О, Принце!
Докога
ще те измъчва онзи твой въпрос:
Да бъдеш или не?...
Къде да бъдеш?
В страна, 
в която никой не желае
да бъде отговорен?
Там, дето
сенаторите в парламента
са стари кранти,
търсещи покой?
Мъглата от въпроси
те боли,
а ти, зациклен в своята дилема,
се люшкаш като лодка в океан
и търсиш бряг,
на който 
и Петкан е минало...
О, Принце!
Докога?...
Не препрочитай книгите, които
те водят към света
копнежен.
Реалността е звяр
и зиналата му уста
поглъща
красотата на мечтите.
Хорацио все в кофите се рови,
търсещ букви, за да се изхрани.
Бернардо е страхливец,
затова
е вече със охрана...
Не чуваш ли
гласа отвъден,
който теб зове?
Не стой на гроба на баща си,
плувнал във печал и сълзи...
Върви!
Срещни се с призрака
и намери го отговора сам.
Да бъдеш или не?...
Бъди!
За да ни има нас
и другите след нас.
Бъди!
В небитието има битие,
което, отвратено от дилеми,
те моли да решиш.
О, Принце!
На кръстопът и тя стои –
Гертруда.
Да бъде или не?...
Въпросът-химн
се впива като пика
в кого ли не...
Офелия мълчи
и чака...
Да!
Грешницата крие си греха...
Може би 
единствено от мрака
ще дойде
светлина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тя, светлината, отдавна е дошла... Ние все още сме със затворени очи. "Реалността е звяр..." - прекалено мрачно, според мен. Можем да променим реалността поне около себе си. Както пише Барбара Анжелис, "какъвто и да е въпросът, отговорът е - Любовта".
  • Добре, Вал. Да бъде!
  • Поздрави, за силния стих! Време е да преборим мрака, заради светлината...време е...
  • Реалността е звяр
    и зиналата му уста
    поглъща
    красотата на мечтите.

    Борбата за живота ни прави достойни...!Поздрави!
  • Вальо, пак БРАВО! Даже и Петкан си е намясто, мен не ме притесни

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...