27 янв. 2009 г., 00:23

Към Хамлет в нашите души

720 0 7
О, Принце!
Докога
ще те измъчва онзи твой въпрос:
Да бъдеш или не?...
Къде да бъдеш?
В страна, 
в която никой не желае
да бъде отговорен?
Там, дето
сенаторите в парламента
са стари кранти,
търсещи покой?
Мъглата от въпроси
те боли,
а ти, зациклен в своята дилема,
се люшкаш като лодка в океан
и търсиш бряг,
на който 
и Петкан е минало...
О, Принце!
Докога?...
Не препрочитай книгите, които
те водят към света
копнежен.
Реалността е звяр
и зиналата му уста
поглъща
красотата на мечтите.
Хорацио все в кофите се рови,
търсещ букви, за да се изхрани.
Бернардо е страхливец,
затова
е вече със охрана...
Не чуваш ли
гласа отвъден,
който теб зове?
Не стой на гроба на баща си,
плувнал във печал и сълзи...
Върви!
Срещни се с призрака
и намери го отговора сам.
Да бъдеш или не?...
Бъди!
За да ни има нас
и другите след нас.
Бъди!
В небитието има битие,
което, отвратено от дилеми,
те моли да решиш.
О, Принце!
На кръстопът и тя стои –
Гертруда.
Да бъде или не?...
Въпросът-химн
се впива като пика
в кого ли не...
Офелия мълчи
и чака...
Да!
Грешницата крие си греха...
Може би 
единствено от мрака
ще дойде
светлина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тя, светлината, отдавна е дошла... Ние все още сме със затворени очи. "Реалността е звяр..." - прекалено мрачно, според мен. Можем да променим реалността поне около себе си. Както пише Барбара Анжелис, "какъвто и да е въпросът, отговорът е - Любовта".
  • Добре, Вал. Да бъде!
  • Поздрави, за силния стих! Време е да преборим мрака, заради светлината...време е...
  • Реалността е звяр
    и зиналата му уста
    поглъща
    красотата на мечтите.

    Борбата за живота ни прави достойни...!Поздрави!
  • Вальо, пак БРАВО! Даже и Петкан си е намясто, мен не ме притесни

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...