27.01.2009 г., 0:23

Към Хамлет в нашите души

714 0 7
О, Принце!
Докога
ще те измъчва онзи твой въпрос:
Да бъдеш или не?...
Къде да бъдеш?
В страна, 
в която никой не желае
да бъде отговорен?
Там, дето
сенаторите в парламента
са стари кранти,
търсещи покой?
Мъглата от въпроси
те боли,
а ти, зациклен в своята дилема,
се люшкаш като лодка в океан
и търсиш бряг,
на който 
и Петкан е минало...
О, Принце!
Докога?...
Не препрочитай книгите, които
те водят към света
копнежен.
Реалността е звяр
и зиналата му уста
поглъща
красотата на мечтите.
Хорацио все в кофите се рови,
търсещ букви, за да се изхрани.
Бернардо е страхливец,
затова
е вече със охрана...
Не чуваш ли
гласа отвъден,
който теб зове?
Не стой на гроба на баща си,
плувнал във печал и сълзи...
Върви!
Срещни се с призрака
и намери го отговора сам.
Да бъдеш или не?...
Бъди!
За да ни има нас
и другите след нас.
Бъди!
В небитието има битие,
което, отвратено от дилеми,
те моли да решиш.
О, Принце!
На кръстопът и тя стои –
Гертруда.
Да бъде или не?...
Въпросът-химн
се впива като пика
в кого ли не...
Офелия мълчи
и чака...
Да!
Грешницата крие си греха...
Може би 
единствено от мрака
ще дойде
светлина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тя, светлината, отдавна е дошла... Ние все още сме със затворени очи. "Реалността е звяр..." - прекалено мрачно, според мен. Можем да променим реалността поне около себе си. Както пише Барбара Анжелис, "какъвто и да е въпросът, отговорът е - Любовта".
  • Добре, Вал. Да бъде!
  • Поздрави, за силния стих! Време е да преборим мрака, заради светлината...време е...
  • Реалността е звяр
    и зиналата му уста
    поглъща
    красотата на мечтите.

    Борбата за живота ни прави достойни...!Поздрави!
  • Вальо, пак БРАВО! Даже и Петкан си е намясто, мен не ме притесни

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...