Към Хамлет в нашите души
О, Принце!
Докога
ще те измъчва онзи твой въпрос:
Да бъдеш или не?...
Къде да бъдеш?
В страна,
в която никой не желае
да бъде отговорен?
Там, дето
сенаторите в парламента
са стари кранти,
търсещи покой?
Мъглата от въпроси
те боли,
а ти, зациклен в своята дилема,
се люшкаш като лодка в океан
и търсиш бряг,
на който
и Петкан е минало...
О, Принце!
Докога?...
Не препрочитай книгите, които
те водят към света
копнежен.
Реалността е звяр
и зиналата му уста
поглъща
красотата на мечтите.
Хорацио все в кофите се рови,
търсещ букви, за да се изхрани.
Бернардо е страхливец,
затова
е вече със охрана...
Не чуваш ли
гласа отвъден,
който теб зове?
Не стой на гроба на баща си,
плувнал във печал и сълзи...
Върви!
Срещни се с призрака
и намери го отговора сам.
Да бъдеш или не?...
Бъди!
За да ни има нас
и другите след нас.
Бъди!
В небитието има битие,
което, отвратено от дилеми,
те моли да решиш.
О, Принце!
На кръстопът и тя стои –
Гертруда.
Да бъде или не?...
Въпросът-химн
се впива като пика
в кого ли не...
Офелия мълчи
и чака...
Да!
Грешницата крие си греха...
Може би
единствено от мрака
ще дойде
светлина...
Докога
ще те измъчва онзи твой въпрос:
Да бъдеш или не?...
Къде да бъдеш?
В страна,
в която никой не желае
да бъде отговорен?
Там, дето
сенаторите в парламента
са стари кранти,
търсещи покой?
Мъглата от въпроси
те боли,
а ти, зациклен в своята дилема,
се люшкаш като лодка в океан
и търсиш бряг,
на който
и Петкан е минало...
О, Принце!
Докога?...
Не препрочитай книгите, които
те водят към света
копнежен.
Реалността е звяр
и зиналата му уста
поглъща
красотата на мечтите.
Хорацио все в кофите се рови,
търсещ букви, за да се изхрани.
Бернардо е страхливец,
затова
е вече със охрана...
Не чуваш ли
гласа отвъден,
който теб зове?
Не стой на гроба на баща си,
плувнал във печал и сълзи...
Върви!
Срещни се с призрака
и намери го отговора сам.
Да бъдеш или не?...
Бъди!
За да ни има нас
и другите след нас.
Бъди!
В небитието има битие,
което, отвратено от дилеми,
те моли да решиш.
О, Принце!
На кръстопът и тя стои –
Гертруда.
Да бъде или не?...
Въпросът-химн
се впива като пика
в кого ли не...
Офелия мълчи
и чака...
Да!
Грешницата крие си греха...
Може би
единствено от мрака
ще дойде
светлина...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
