12 may 2018, 1:31

Към извора

  Poesía » Otra
727 2 6

Мечтая си за слънчеви пътеки

където все към извора ме водят

на знание, мъдрост и надежда,

че светът е тъй прекрасен...

Затова от всеки слънчев лъч

си вплитам в душата обич...

И нека вярата в  доброто –

изпълнят сърцето ми с надежда...

И тъй е светла пътеката към извора,

където в търсене на смисъла – разбрах,

че този свят е създаден за нас...

 

Катя Джамова

30.03.2018г

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хари, благодаря ти за хубавите думи!
  • Дано имаш безкрайна пътека,Кате!Дано!
  • Младене, благодаря ти от сърце за хубавите думи!
    Гавраил, извора не е мираж - а вярата в доброто...
    Владислав, благодаря ти за хубавите думи!
    Ирина, благодаря ти за хубавия коментар!
    Бъдете благословени!И нека вярата в доброто
    ни вдъхва сила и надежда за едно по - светло бъдеще!
    Благодаря ви още веднъж за прочита и за хубавите коментари!
  • За да бъде нещо истинско,винаги се търси извора,макар понякога и да е символичен!Кратък,но съдържателен стих си написала,Катя!
  • Катя,този извор дори да е мираж пак трябва да го търсим защото имаме нужда от Вяра.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...