elenasim1 (Елeна) elenasim1 (Елeна)
1 178
13 nov 2010, 10:25

Към какво се стремя?

  Poesía
610 0 3

Едно сърце, една протегната ръка...                  

една душа, изпълнена с тъга,                            

един миг в гърдите си въздух да задържа...          

изгубих следите на пъстрата дъга.

 

Притиснати от ежедневните лъжи,     

губим най-ценното във нас...            

дъхът ни, с отрова изпълнен,         

прорязва всеки един миг, всеки час. 

 

Надежди  празни, око без сълза,       

страхове разни, чаша без вода,        

път далечен, пуста земя,         

свят обречен, към какво се стремя?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елeна Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0