13 nov 2010, 10:25

Към какво се стремя?

  Poesía
609 0 3

Едно сърце, една протегната ръка...                  

една душа, изпълнена с тъга,                            

един миг в гърдите си въздух да задържа...          

изгубих следите на пъстрата дъга.

 

Притиснати от ежедневните лъжи,     

губим най-ценното във нас...            

дъхът ни, с отрова изпълнен,         

прорязва всеки един миг, всеки час. 

 

Надежди  празни, око без сълза,       

страхове разни, чаша без вода,        

път далечен, пуста земя,         

свят обречен, към какво се стремя?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елeна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...