Към какво се стремя?
Едно сърце, една протегната ръка...
една душа, изпълнена с тъга,
един миг в гърдите си въздух да задържа...
изгубих следите на пъстрата дъга.
Притиснати от ежедневните лъжи,
губим най-ценното във нас...
дъхът ни, с отрова изпълнен,
прорязва всеки един миг, всеки час.
Надежди празни, око без сълза,
страхове разни, чаша без вода,
път далечен, пуста земя,
свят обречен, към какво се стремя?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елeна Всички права запазени
