5 jun 2021, 8:09

Към мама 

  Poesía
413 0 2

Сезонът се сменя,

А някои неща са все същите.

Не се забавя ходът на времето,

И за жалост назад се не връща.

 

Твоето голямо момиче,

Понякога в дете се превръща.

С вятъра иска да тича,

Да разхвърля вкъщи.

 

Да вярва в несъществуващи приказки,

и че всичко е постижимо.

От време на време да си измисля,

И все тъй да облича живота във рими.

 

Да, твоето голямо момиче,

Най-сигурно е в твойте прегръдки.

Все още обича да му правиш плитки,

С нежност да решеш косите му.

 

Твоето голямо момиче.

Всъщност голяма жена.

Дето като тебе обича

И носи всичко на рамената си.

© П.В.

 

© Полина Велчова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??