Към мама

5 июн. 2021 г., 08:09

Поэзия

417 0 2

Сезонът се сменя,

А някои неща са все същите.

Не се забавя ходът на времето,

И за жалост назад се не връща.

Твоето голямо момиче,

Понякога в дете се превръща.

С вятъра иска да тича,

Да разхвърля вкъщи.

Да вярва в несъществуващи приказки,

и че всичко е постижимо.

От време на време да си измисля,

И все тъй да облича живота във рими.

Да, твоето голямо момиче,

Най-сигурно е в твойте прегръдки.

Все още обича да му правиш плитки,

С нежност да решеш косите му.

Твоето голямо момиче.

Всъщност голяма жена.

Дето като тебе обича

И носи всичко на рамената си.