Към мама
Сезонът се сменя,
А някои неща са все същите.
Не се забавя ходът на времето,
И за жалост назад се не връща.
Твоето голямо момиче,
Понякога в дете се превръща.
С вятъра иска да тича,
Да разхвърля вкъщи.
Да вярва в несъществуващи приказки,
и че всичко е постижимо.
От време на време да си измисля,
И все тъй да облича живота във рими.
Да, твоето голямо момиче,
Най-сигурно е в твойте прегръдки.
Все още обича да му правиш плитки,
С нежност да решеш косите му.
Твоето голямо момиче.
Всъщност голяма жена.
Дето като тебе обича
И носи всичко на рамената си.
© П.В.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Велчова Всички права запазени
