Към небосклона

2 abr 2023, 14:13

Poesía » De amor

476 1 2

Когато люлякът цъфти

си спомням първата целувка.
Сърце забързано тупти,
душата къпе се в милувка.

Не е вълшебство, нито сън,
а миг от младостта ни свидна,
когато тичахме навън
към пролетната шир завидна.

Когато люлякът цъфти,
изплуват спомените живи
и ангелска душа кръжи
над образите ни щастливи.

Когато люлякът цъфти
отново ходя на чешмата.
Дори да зная - там не си,
но все те търся сред позлата.

Когато люлякът цъфти
ще те очаквам на разклона.
И вярвам, че ще полети
душата ми към небосклона...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.