Към небосклона
Когато люлякът цъфти
си спомням първата целувка.
Сърце забързано тупти,
душата къпе се в милувка.
Не е вълшебство, нито сън,
а миг от младостта ни свидна,
когато тичахме навън
към пролетната шир завидна.
Когато люлякът цъфти,
изплуват спомените живи
и ангелска душа кръжи
над образите ни щастливи.
Когато люлякът цъфти
отново ходя на чешмата.
Дори да зная - там не си,
но все те търся сред позлата.
Когато люлякът цъфти
ще те очаквам на разклона.
И вярвам, че ще полети
душата ми към небосклона...
© Наташа Басарова All rights reserved.
