29 feb 2016, 18:25

Към него

  Poesía » Otra
1.5K 0 2

Помниш ли ме…

Светлината от досега ни и
свободата – да бъдеш себе си.
Очертанията на магистралата
бяха извън правилата.
Преди стереотипът
да те засмуче.
С трябва.
И длъжен си.

 

Помниш ли ме…
Из белия камък на калдъръма.
По детски хванати за ръце –
сновяхме в прахоляка.
С лятото обагрено в есенно.
И нощното море,
там където луна и музика
се сливат в едно.

 

Помниш ли ме…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за вниманието
  • Приятно, провокиращо...прочетох и се позамислих.Благодаря!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...