29 feb 2016, 18:25

Към него 

  Poesía » Otra
1002 0 2

Помниш ли ме…

Светлината от досега ни и
свободата – да бъдеш себе си.
Очертанията на магистралата
бяха извън правилата.
Преди стереотипът
да те засмуче.
С трябва.
И длъжен си.

 

Помниш ли ме…
Из белия камък на калдъръма.
По детски хванати за ръце –
сновяхме в прахоляка.
С лятото обагрено в есенно.
И нощното море,
там където луна и музика
се сливат в едно.

 

Помниш ли ме…

© Ава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за вниманието
  • Приятно, провокиращо...прочетох и се позамислих.Благодаря!
Propuestas
: ??:??