Помниш ли ме…
Светлината от досега ни и
свободата – да бъдеш себе си.
Очертанията на магистралата
бяха извън правилата.
Преди стереотипът
да те засмуче.
С трябва.
И длъжен си.
Помниш ли ме…
Из белия камък на калдъръма.
По детски хванати за ръце –
сновяхме в прахоляка.
С лятото обагрено в есенно.
И нощното море,
там където луна и музика
се сливат в едно.
Помниш ли ме…
© Ава Всички права запазени