29.02.2016 г., 18:25 ч.

Към него 

  Поезия » Друга
836 0 2

Помниш ли ме…

Светлината от досега ни и
свободата – да бъдеш себе си.
Очертанията на магистралата
бяха извън правилата.
Преди стереотипът
да те засмуче.
С трябва.
И длъжен си.

 

Помниш ли ме…
Из белия камък на калдъръма.
По детски хванати за ръце –
сновяхме в прахоляка.
С лятото обагрено в есенно.
И нощното море,
там където луна и музика
се сливат в едно.

 

Помниш ли ме…

© Ава Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за вниманието
  • Приятно, провокиращо...прочетох и се позамислих.Благодаря!
Предложения
: ??:??